Преди две седмици стана известен пореден случай на лична трагедия, свързана с раждането на млада жена от Варна, която се сдоби със здраво и доносено бебе, но родено мъртво.
Борислава Митева и близките й са категорични, че причината за непрежалимата им загуба е лекарска грешка и затова са решили да съдят лекарите, участвали в раждането. Въпреки мъката си младата жена се съгласи да даде специално интервю за в. “Доктор”, в което разказва потресаващата си история.
........................
- Г-жо Митева, разкажете какво се случи, как се стигна до трагедията да загубите детето си?
- Терминът ми беше на 25 август, но преносих бебето. Докторката в Аксаково ми каза, че ако не родя до 28-и, трябва да вляза в болницата, както и направих. Постъпих в родилното отделение на МБАЛ „Св. Анна” във Варна на 29 август на обяд. При първоначалния преглед всичко беше наред - чуха тоновете на детето, които бяха нормални. Това ми е трето раждане.
- Как преминаха предните две?
- Напълно нормално. Имам двама синове на 15 и 18 години, които са живи и здрави.
- Да разбирам, че третата ви бременност е била късна?
- На 36 години съм, но когато раждах, още не ги бях навършила. В деня след трагедията ги навърших. Бебето трябваше да ми е като подарък за рождения ден, но той всъщност се оказа най-кошмарният ден в живота ми!
- Самата бременност как протече? Имахте ли проблеми?
- Бременността ми протече нормално. При контролните прегледи всичко беше наред. В болницата ме приеха за наблюдение на детето, защото беше преносено с 4 дни. Същия ден ми дадоха таблетка за предизвикване на родилна дейност, хапчето обаче не ми подейства. Към 11 часа на другия ден ме сложиха на системи. Към 15 часа ме гледаха на монитор да следят тоновете на бебето. А нещата там бяха фрапиращи според мен - тоновете преминаваха в много резки диапазони - от 130 - 140 на 107 - 108.
- Споделихте ли притесненията си с лекаря?
- Лекар нямаше, но като казах на акушерката, тя обясни, че било нормално. А системата ми я махнаха, както беше наполовина. Видяха, че имам 3 пръста разкритие и ми я изключиха. Акушерката ми каза: „Стига ти толкова.” Оставиха ме и до вечерта,
до визитация, не ме погледнаха
Как може да започнат да предизвикват раждане и по едно време да спрат?! Как с половин система и три пръста разкритие ще ме оставят? За мен беше странно, не може да ми падат и да се качват тоновете. Пет часа нито един човек не влезе да види какво става с мен! Можех да родя в стаята! Чак след визитацията, когато застъпи втората смяна, един лекар дойде, поиска да чуем на бебето тоновете и тогава стана ясно, че няма тонове! Каза ми: 90% няма да можем да го спасим, при което аз започнах да плача. Обадих се на моята зълва, която дойде моментално. Докторът се ошашави и не знаеше какво да прави. Тогава се обадих на Скочев (б. а. д-р Стефан Скочев, ръководител на родилното отделение в МБАЛ „Св. Анна”), който също дойде.
- Как реагира той при тази ситуация?
- Сложиха ме на системи, за да могат да предизвикат раждане. Пукнаха ми околоплодния мехур, при което изтече малко вода. Болките ми започнаха 20 минути след това. Как може да ме държат от 11 до 15 часа на системи, без да предприемат нищо? А чак като се разбра, че детето няма тонове, се задействаха. Можеха много по-рано да предприемат нещо.
- За секцио не говорихте ли?
- Никой нищо не каза. Не се заинтересуваха може би, защото са си мислели: „Е, то ти е трето…” Те даже и точно това казаха. Ама не може така да говорят - трето, пето… щом си решил да го родиш - значи си го искал. Ама той,
докторът, рече: “то ти е трето, може и да му има нещо”
- Защо според вас е казал така?
- Ами защото се роди мъничко - 2400 грама. И според него може би му е имало нещо.
- А защо плодът се разви по-малък?
- Никой нищо не каза, просто коремът ми беше малък и имах малко околоплодна вода. Лекуващият лекар, който ме гледа от началото на бременността до 9-ия месец, каза, че ще се роди около 2700 грама. Като ме приемаха, ми казаха същото. Според мен това, че е малко, не вярвам да означава, че му е имало нещо.
Според мен и близките ми това е прикриване на някаква грешка от тяхна страна. Според мен, ако ми бяха обърнали внимание, нямаше да стане така. След като родих, плацентата беше залепнала и не можеха да я махнат. Наложи се да ми бият упойка, за да я отлепят. И лекарят дойде да ми я покаже, за да съм видела, че в сравнение с другите била по-малка. Естествено, че като бебето е по-малко, и плацентата ще е по-малка! Гузен негонен бяга… Това с плацентата беше като застраховка… Опитват се да си прикрият грешката. Изобщо как може на една майка да й показваш умрялото й дете и плацентата й?!
- Доколкото стана ясно от информацията от здравното заведение, вие сте пожелали да ги видите…
- Не! Те ми го показаха, когато го родих, не съм казала, че искам!
Да видиш умряло бебе е нещо кошмарно!
А самото раждане беше ужасно тежко. Две деца съм родила, но такива мъки не съм изпитала. Може би, защото, когато детето е живо, се нагажда по някакъв начин и е по-леко… Беше някакъв ужасен кошмар.
- Успявате ли да се справите с тази травма?
- Кошарката на детето още стои вкъщи, както и всички други неща, които сме купили. Очакваш дете и изведнъж (б.а. плаче)... 9 месеца се подготвяш за мига…Още не мога да го преживея. Не излизам от къщи, защото нали знаете хората как са - питат, разпитват... Съпругът ми в момента отсъства, но и той тежко го преживява. Аз самата се чувствам много зле - кърма имам, но няма бебе, нисък ми е хемоглобинът, не мога да се възстановя още. Трагедията се отрази и на децата ми, които освен всичко друго постоянно се притесняват за мен.
- Какви действия смятате да предприемете оттук насетне?
- Смятам да подам жалба и ще търся адвокат. Ако ми бяха обърнали внимание навреме, ако бяха проследили тоновете, детето ми можеше да бъде спасено. Лекарите се отнесоха към мен немарливо! Може пък и пари да са чакали… Не знам.
- Искаха ли, дадоха ли ви някакъв знак, че е така?
- Не, но така съм чувала от други майки, че като не можеш да родиш два-три дни - жените сами предлагат пари. Явно такава им е практиката.
- Смятате ли да съдите болницата?
- Категорично!
- На каква стойност ще е искът?
- За сума въобще не говорим. Не чакам пари от тази трагедия. Искаме този, който е трябвало да си свърши работата, а не го е направил, да си понесе заслуженото. То,
ако мъжът ми беше тук, щеше да раздава шамари
И ще е съвсем в правото си - изгуби детето си, можеше и жена си да изгуби. Продължавам да сънувам кошмари. Постоянно си мисля какво се е случило, защо така е станало… Скочев ми каза, че много съжалява за случилото се, но какво от това?! Сега ще чакаме аутопсия на бебето. Поне 20 дни трябвало да минат.
- Какви мислите, че ще са резултатите?
- Мисля, че ще изкарат така нещата, че му е имало нещо на бебето и затова така е станало. Ще покрият случая.
- Не допускате ли, че може и така да е? Да е имало някакви аномалии?
- По-скоро не. Със сигурност има някаква грешка, защото, ако ме бяха наглеждали, нямаше да се случи така. Не обърнаха внимание на тоновете на бебето, до визитация никой не ме погледна. Цветът на бебето беше нормален. Не беше синьо… Ще съдя болницата и в Страсбург, ако се наложи.
Едно интервю на Орлин Филиповски
Борислава Митева и близките й са категорични, че причината за непрежалимата им загуба е лекарска грешка и затова са решили да съдят лекарите, участвали в раждането. Въпреки мъката си младата жена се съгласи да даде специално интервю за в. “Доктор”, в което разказва потресаващата си история.
........................
- Г-жо Митева, разкажете какво се случи, как се стигна до трагедията да загубите детето си?
- Терминът ми беше на 25 август, но преносих бебето. Докторката в Аксаково ми каза, че ако не родя до 28-и, трябва да вляза в болницата, както и направих. Постъпих в родилното отделение на МБАЛ „Св. Анна” във Варна на 29 август на обяд. При първоначалния преглед всичко беше наред - чуха тоновете на детето, които бяха нормални. Това ми е трето раждане.
- Как преминаха предните две?
- Напълно нормално. Имам двама синове на 15 и 18 години, които са живи и здрави.
- Да разбирам, че третата ви бременност е била късна?
- На 36 години съм, но когато раждах, още не ги бях навършила. В деня след трагедията ги навърших. Бебето трябваше да ми е като подарък за рождения ден, но той всъщност се оказа най-кошмарният ден в живота ми!
- Самата бременност как протече? Имахте ли проблеми?
- Бременността ми протече нормално. При контролните прегледи всичко беше наред. В болницата ме приеха за наблюдение на детето, защото беше преносено с 4 дни. Същия ден ми дадоха таблетка за предизвикване на родилна дейност, хапчето обаче не ми подейства. Към 11 часа на другия ден ме сложиха на системи. Към 15 часа ме гледаха на монитор да следят тоновете на бебето. А нещата там бяха фрапиращи според мен - тоновете преминаваха в много резки диапазони - от 130 - 140 на 107 - 108.
- Споделихте ли притесненията си с лекаря?
- Лекар нямаше, но като казах на акушерката, тя обясни, че било нормално. А системата ми я махнаха, както беше наполовина. Видяха, че имам 3 пръста разкритие и ми я изключиха. Акушерката ми каза: „Стига ти толкова.” Оставиха ме и до вечерта,
до визитация, не ме погледнаха
Как може да започнат да предизвикват раждане и по едно време да спрат?! Как с половин система и три пръста разкритие ще ме оставят? За мен беше странно, не може да ми падат и да се качват тоновете. Пет часа нито един човек не влезе да види какво става с мен! Можех да родя в стаята! Чак след визитацията, когато застъпи втората смяна, един лекар дойде, поиска да чуем на бебето тоновете и тогава стана ясно, че няма тонове! Каза ми: 90% няма да можем да го спасим, при което аз започнах да плача. Обадих се на моята зълва, която дойде моментално. Докторът се ошашави и не знаеше какво да прави. Тогава се обадих на Скочев (б. а. д-р Стефан Скочев, ръководител на родилното отделение в МБАЛ „Св. Анна”), който също дойде.
- Как реагира той при тази ситуация?
- Сложиха ме на системи, за да могат да предизвикат раждане. Пукнаха ми околоплодния мехур, при което изтече малко вода. Болките ми започнаха 20 минути след това. Как може да ме държат от 11 до 15 часа на системи, без да предприемат нищо? А чак като се разбра, че детето няма тонове, се задействаха. Можеха много по-рано да предприемат нещо.
- За секцио не говорихте ли?
- Никой нищо не каза. Не се заинтересуваха може би, защото са си мислели: „Е, то ти е трето…” Те даже и точно това казаха. Ама не може така да говорят - трето, пето… щом си решил да го родиш - значи си го искал. Ама той,
докторът, рече: “то ти е трето, може и да му има нещо”
- Защо според вас е казал така?
- Ами защото се роди мъничко - 2400 грама. И според него може би му е имало нещо.
- А защо плодът се разви по-малък?
- Никой нищо не каза, просто коремът ми беше малък и имах малко околоплодна вода. Лекуващият лекар, който ме гледа от началото на бременността до 9-ия месец, каза, че ще се роди около 2700 грама. Като ме приемаха, ми казаха същото. Според мен това, че е малко, не вярвам да означава, че му е имало нещо.
Според мен и близките ми това е прикриване на някаква грешка от тяхна страна. Според мен, ако ми бяха обърнали внимание, нямаше да стане така. След като родих, плацентата беше залепнала и не можеха да я махнат. Наложи се да ми бият упойка, за да я отлепят. И лекарят дойде да ми я покаже, за да съм видела, че в сравнение с другите била по-малка. Естествено, че като бебето е по-малко, и плацентата ще е по-малка! Гузен негонен бяга… Това с плацентата беше като застраховка… Опитват се да си прикрият грешката. Изобщо как може на една майка да й показваш умрялото й дете и плацентата й?!
- Доколкото стана ясно от информацията от здравното заведение, вие сте пожелали да ги видите…
- Не! Те ми го показаха, когато го родих, не съм казала, че искам!
Да видиш умряло бебе е нещо кошмарно!
А самото раждане беше ужасно тежко. Две деца съм родила, но такива мъки не съм изпитала. Може би, защото, когато детето е живо, се нагажда по някакъв начин и е по-леко… Беше някакъв ужасен кошмар.
- Успявате ли да се справите с тази травма?
- Кошарката на детето още стои вкъщи, както и всички други неща, които сме купили. Очакваш дете и изведнъж (б.а. плаче)... 9 месеца се подготвяш за мига…Още не мога да го преживея. Не излизам от къщи, защото нали знаете хората как са - питат, разпитват... Съпругът ми в момента отсъства, но и той тежко го преживява. Аз самата се чувствам много зле - кърма имам, но няма бебе, нисък ми е хемоглобинът, не мога да се възстановя още. Трагедията се отрази и на децата ми, които освен всичко друго постоянно се притесняват за мен.
- Какви действия смятате да предприемете оттук насетне?
- Смятам да подам жалба и ще търся адвокат. Ако ми бяха обърнали внимание навреме, ако бяха проследили тоновете, детето ми можеше да бъде спасено. Лекарите се отнесоха към мен немарливо! Може пък и пари да са чакали… Не знам.
- Искаха ли, дадоха ли ви някакъв знак, че е така?
- Не, но така съм чувала от други майки, че като не можеш да родиш два-три дни - жените сами предлагат пари. Явно такава им е практиката.
- Смятате ли да съдите болницата?
- Категорично!
- На каква стойност ще е искът?
- За сума въобще не говорим. Не чакам пари от тази трагедия. Искаме този, който е трябвало да си свърши работата, а не го е направил, да си понесе заслуженото. То,
ако мъжът ми беше тук, щеше да раздава шамари
И ще е съвсем в правото си - изгуби детето си, можеше и жена си да изгуби. Продължавам да сънувам кошмари. Постоянно си мисля какво се е случило, защо така е станало… Скочев ми каза, че много съжалява за случилото се, но какво от това?! Сега ще чакаме аутопсия на бебето. Поне 20 дни трябвало да минат.
- Какви мислите, че ще са резултатите?
- Мисля, че ще изкарат така нещата, че му е имало нещо на бебето и затова така е станало. Ще покрият случая.
- Не допускате ли, че може и така да е? Да е имало някакви аномалии?
- По-скоро не. Със сигурност има някаква грешка, защото, ако ме бяха наглеждали, нямаше да се случи така. Не обърнаха внимание на тоновете на бебето, до визитация никой не ме погледна. Цветът на бебето беше нормален. Не беше синьо… Ще съдя болницата и в Страсбург, ако се наложи.
Едно интервю на Орлин Филиповски
Източник: БЛИЦ
